Протягам ръка срещу слънцето и виждам
тъмна стена и озъбените бойници,
където вятърът и светлината са изправени
един срещу друг…
…и зървам почти древен залез
или малък ад,
очакващ безброен ред души.
И с ръка срещу слънцето
чувствам как корените излизат
от моята сянка
където текат тихи реки…
…и слушам, със слънцето зад ръката си,
полета на птици и гибелта на пчелите
в лилаво-червена беседка
над жълто небе.
И когато изтеглям ръката
слънцето вече го няма…
…не си е отишло то,
а просто ме е отрекло.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.