Ало!... Грешка моля!

      -Довечера  нека да се видим. Една приятелка има рожден ден и ни покани.Весето! Нали я знаеш ?Чакай ме на същото място.

- Ама ти нали?

- На същото място и не закъснявай. Аз ще купя цветята и бонбоните.Ти купи бутилка вино. Хайде, че бързам. На същото място.Чао!

- Добре! Ама!...-  Виолета затвори телефона. Аз също поставих слушалката на вилката.

На същото място! Кое ли  е това място? И Кое е това Весе?... Не знам?! Не познавам това Весе.Между приятелине ни момиче с такова име няма.Ние с Виолета място за срещи нямаме. Вече от половин година с Виолета  се срещаме у дома и. Аз ходя да я взимам от тях. Или тя идва  у дома. Или ако си уговорим някаква  среща, тя е там където ще ни е удобно в момента и никога не е на едно и също място. Кое е може да е  това, същото място? И странно е, че след като онази нощ тя толкова категорично скъса с мен, днес сякаш нищо не е станало ми се обажда да ме кани, заедно да ходим на рожден ден! Както и да е,значи си е променила решението. Способна е на такива решения.Помислила е! Решила,че по- добър от мен  трудно се намира- Това беше мрачен  опит за шега! Размислила е и решила да ми се обади. Всъщност, тя за кое място говори? Къде е това място, където трябва да се срещнем. След малко  ще и се обадая да уточним, само че първо  ще трябва да отида в банята.

 След около половин час  позвънях у дома и. Знаех,че