-Довечера нека да се видим. Една приятелка има рожден ден и ни покани.Весето! Нали я знаеш ?Чакай ме на същото място.
- Ама ти нали?
- На същото място и не закъснявай. Аз ще купя цветята и бонбоните.Ти купи бутилка вино. Хайде, че бързам. На същото място.Чао!
- Добре! Ама!...- Виолета затвори телефона. Аз също поставих слушалката на вилката.
На същото място! Кое ли е това място? И Кое е това Весе?... Не знам?! Не познавам това Весе.Между приятелине ни момиче с такова име няма.Ние с Виолета място за срещи нямаме. Вече от половин година с Виолета се срещаме у дома и. Аз ходя да я взимам от тях. Или тя идва у дома. Или ако си уговорим някаква среща, тя е там където ще ни е удобно в момента и никога не е на едно и също място. Кое е може да е това, същото място? И странно е, че след като онази нощ тя толкова категорично скъса с мен, днес сякаш нищо не е станало ми се обажда да ме кани, заедно да ходим на рожден ден! Както и да е,значи си е променила решението. Способна е на такива решения.Помислила е! Решила,че по- добър от мен трудно се намира- Това беше мрачен опит за шега! Размислила е и решила да ми се обади. Всъщност, тя за кое място говори? Къде е това място, където трябва да се срещнем. След малко ще и се обадая да уточним, само че първо ще трябва да отида в банята.
След около половин час позвънях у дома и. Знаех,че
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.