Стойчо Тодоров

Разказ

Истинска история

5.00(2 гласа)

Разказ

Телефонни бъркотии

5.00(3 гласа)

Разказ

Трябва да има Бог!

4.95(328 гласа)

Разказ

ПОСЛЕДНАТА ДЪСКА НА КОРАБА

4.92(887 гласа)

Разказ

ЗИМНИ ЗАЛЕЗИ

4.92(13 гласа)

Разказ

ПЕЧЕЛИВШИЯТ ФИШ

4.92(191 гласа)

Виж още

Ало!... Грешка моля!

5.00   (2 гласа)
телефона  първо ще вдигне нейната майка - леля Дора. Винаги така става, когато звъня у тях.  Просто усещах стъпките на леля Дора, когато приближава към телефона в големия хол.Тя е едра.Величествена жена! Някога е била голяма красавица. Когато за  първи път посетих дома им ,  видях окачена  на стената снимка на високо,стройно, засмяно, изумително  красиво  младо момиче по тениска със запретнати  до коленете сини работни панталони. Помислих,че това е снимка на Виолета, защото  приличаше досущ на нея. Когато  попитах Виолета къде е направена снимката, тя учудено ми отвърна:

-          Ама това не съм аз! Това е майка ми. Била е на бригада като студентка в някакво село.

Майката на Виолета  никога не е работила  по специалността си  която е завършила. Всъщност, изобщо никога не е работила. Веднага след института се омъжила се за някакъв млад  инженер, на когото  след промените държавата   върнала на родата им огромното наследство конфискувано някога от  народната власт. Върнали им къщи, гори и земи по черноморието. В наследството имало  голяма химическа фабрика. Родителите на леля Дора също били заможни хора. Двете семеиства обединили богатствата си.Младият инженер се случил кадърно и  разтропано момче и бързо успял да модернизира и  разшири  производството във фабриката и в другите отрасли на наследството и настоял майката на Виолета да си стои у дома,за да се грижи за децата. Виолета имаше двама братя близнаци,които в  в момента бяха  студенти първа година в Англия. Леля  Дора нямала нищо против да си стои в къщи. След толкова години,тя все още беше  много хубава , весела, с чувство за хумор и с годините умерено   пълнееща жена на която  стоенето вкъщи, не бе се отразило много върху фигурата и върху характера и. В огромниата им къща  тя се чувстваше като кралица. За да не скучае, домът и редовно се посещаваше от дами  на неиното социално ниво, с които  играеха карти и си разказваха клюки

Усещах стъпките на майката на Виолета която бавно и плавно. наближава телефона. Когато вдигна слушалката, усетих миризма на яхния. И на бира! В тях винаги така миришеше. На хубави манджи. Приятно миришеше. Имаше момиче, което да и по

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021