Да би било възможно
към свойто минало да вържа
котва
и да достигна най-дълбокото на океана,
ни миг не бих се колебала
да я спусна заедно с натрапчивите спомени
до самото дъно.
Няма
за какво да съжалявам и да се завръщам.
Да би било възможно
към свойто настояще да завържа
котва,
за да спра мига
в безграничен океан от щастие,
не бих се колебала.
Имам
какво да задържа.
Любовта е вечно претоварен кораб
или празна лодка без платна,
това е без значение.
Ние плуваме,
докато котвата на радостта и мъката
не стигне
дъното.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.