Слушам средиземноморския тътен, морето нощем с делфините сини във него, аз спя в утробата на пещера в Миконос, вслушвам се в устата на всяка пещера, онази в Патмос, там чух гласа на Титаните, Титаните! Да се смеят и да хвърлят зарове шестнайсетстенни
Думите и пророчествата са зарове, хвърлени към небесата, Титаните са сборище от големи играчи и шумни като водопади и нямам нищо против това
И заровете трополят по планинските върхове като зеленото дихание на вятъра Зефир, подскачат сред звездите, като пролетни агнета, плачат като овчарчета и пеят като кадънки, докато се търкалят надолу, сладки семенца, хвърлени от Титаните, като криле, като късмет
Криле, криле и пророчества – понякога думите ми изневеряват, а и кой вярва в боговете по тези земи, дайте ми криле, восъчни криле, криле перна̀ти, криле от кадънки и часовникови стрелки, и колибри, крилете на заровете, хвърлени от Титаните – които нямат друга причина да съществуват освен тази, да преодоляват гравитацията и да изпитват радостта на полета
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.