Джордж Уолъс

Поезия

СТО ГОДИНИ СРЕД МАРГАРИТКИТЕ

Дай първата оценка

Поезия

УЛОВЕН В КЕХЛИБАР, ФАТАЛЕН ПРИ ДОКОСВАНЕ

Дай първата оценка

Поезия

ДЪЖД, ХВЪРЛЍ КАМЪК В МЕН

Дай първата оценка

Поезия

ВОСЪЧНИ КРИЛЕ, КРИЛЕ ПЕРНАТИ

Дай първата оценка

Виж още

ГЛАВАТА НА ОРФЕЙ, КОЯТО ПЛАВАШЕ ПО ЕБРОС

От въздух думите са сътворени и въздухът е онова, в което ще се върнат Тревор Дадсън

Превод: Елка Димитрова

Дай първата оценка
Дотук се стигна, главата ми да се носи по речното течение, като едва се осмелява да поеме дъх и да издиша, вече не съм в сърцата на жени или мъже, жени или мъже, или танцуващи фурии, а само във формата на песен и с лирата ми, плаваща край мен, божествена загадка е да се даде присъствие на свят, във който точно присъствие отсъства,

 

Да възпявам пасбищата и полетата на Тракия, които ме отминават, докато се нося, да възпявам Менадите с техните камъни и празните им ръце после, да възпявам студената светлина на поляните, да укротявам природата и да опитомявам дивото, да  давам глас на скала и дърво, да давам глас на безмълвните творения от пасбища и гори, да поемам тяхната мъка и да им я връщам като възхвала,

 

Преди да падне първият сняг, а това ще рече преди моето тяло да си отиде завинаги, преди от мен нищо да не е останало освен глас – глас, който да изпее отсъствието, а аз на свой ред да бъда поет като въздух и сетне свободно върнат на света, несъвършен син на земята, чиято песен е мъка, чиято любов е Евридика, плодородието на земята,

 

Как бързо всичко отминава, сезони и способности, как бързо, красотата на песента, силите, въздадени от боговете, мощта и чародейството, ограниченията и последиците, всичко – обратно взето, също и това, да бъдете възпети, докато минавам покрай домовете и полята ви, докато отминавам и пея по пътя си към Лесбос и морето.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2024