Лилии, принцеси за самите себе си,
разстлах по водите безбрежни
и удължих прохладната ти сянка
в пшеничени предобеди свежи.
Силуети на птици със сини криле,
прелитат над огъващите се папури
към равни следобеди - коридори без изход.
Ръстът ти колкото вопъл е.
А папурите се изправят.
Есенно изобилия в ноемврийския дъжд.
Съблечи усмихнатата мокра риза
и виж - потъмня от корморани
водата надлъж и шир.
Дълга е моята сянка, просната по очи върху снега.
В заем от Хашим* ми е тази вечерна тъга,
по нас - космически прах …
А лилиите, какво стана с тях?
_____________________________________
*Aхмед Хашим – турски поет, (1885-1933) основоположник на символизма в турската поезия.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.