A
Здрач в небесата на Назарет
Исусе Исусе
преди хиляда деветстотин и петдесет години
аз момиче зеленооко
босоного и диво
щях сигурно да ора
кафявите хълмове на Назарет с теб.
Щях да целувам възпалените ти очи
да вдишвам от косата ти пушека на тлеещия тор
и да те дърпам с мен по целия път към върха на хълма
и да викам и да викам Исусе! Исусе!
Виж – има кръв във небето
Б
Рана в прокопаната от кариера планина
на върха й виждам извисен в последните лъчи
Исус прикован босоног, с широко отворени очи към бездната
към наострените камъни дебнещи в края на отчаяния му скок.
Сега, в поле от зреещи слънчогледи
между Тел Адашим и Гинегар,
виждам във вехнещите снопи
нозете му да кървят в пръстта на долината.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.