Милка *

Нарекоха я Милка и тя бе само моя,

от моите две щерки ми бе по-близка. 

Любувах се на косиците им къдрави.

Козите да повикаш, трябва да им пееш;

по-бързо идват, когато ги зовеш по име.

Дойде при мене Милка, както аз при мама отивах,

без да ме повика.  Позволи ми да я издоя

и да изпия топлото й млякото.

Козите гласовити разпознавам, както Бог

ни различава по любима фраза или жест.

Вик силен стресна ме и разтревожи.

Притъмня, като че слънце потъна.

Помислих, че  причина е страхът ми.

Завтекох се към пасище отдалечено

и Милка там открих, заклещена 

в ограда дъсчена помежду две ливади.

Усети ме, глава към мен обърна.

В този миг сред шум страхотен, грубо

ръце издърпаха ме - с гривни украсени,

а дрънкаше колан на кръста от желязо.

Пристъпяха едва-едва натоварените

с чували ечемик, подправки и мехове със вино

мулета. Заклещени останаха

изящните рога и шия...

Предайте на земята мъртвите - 

не го ли сторите, те могат да възкръснат. 

А вие няма да повече да сте достойни

на белия свят по земята да стъпвате.

*Милка – дъщеря на Аран и Тара, племенница на Аврам.

** По Библията: Битие, Първа книга Моисеева, Синодален превод от 1940 г. Първоначалният превод е на Светите братя Кирил и Методий.