Барбара Голдбърг

Поезия

Звезда

Дай първата оценка

Поезия

Милка *

Дай първата оценка

Виж още

Орфей и Евридика: Той казал, Тя казала

Превод: Вера Иванова

Дай първата оценка

кръжи наоколо докато тя ги чете,

нарича я своята муза,

и веднага се цупи ден и нощ,

защото тя е коментирала неговата слабост с абстрактните думи…

Евридика иска да говори сама. Тя не иска да бъде „Най-скъпа, Любима, Тъмна Дама, Бяла Богиня, т.н., т.н… Всъщност, момичета, бих предпочела да бъда мъртва.“

Евридика на Дъфи дори се подиграва на великия дар на Орфей за песни: при звука на гласа му „безмълвните, сърдити камъни в краката му заронили мънички, сребърни сълзи.“ Евридика дори не е попитана, когато Хадес се съгласява да позволи на Орфей да я изведе нагоре до светлината, неговото единствено условие било той да не поглежда назад докато те двамата не излязат от тъмнината.

Но кой казва, че Евридика дори иска да се завърне в Земята на Живите? По целия път нагоре Дъфи кара Евридика да крои планове как да накара Орфей да погледне назад. „Мислех да задигна поемата/от наметалото му/когато внезапно ме осени вдъхновение… Той беше на разстояние пред мен./ Гласът ми потрепера, когато говорех - /Орфей,  поемата ти е шедьовър. Бих искала да я чуя отново…// Той се усмихваше скромно,/ когато се обърна,/ когато се обърна и ме погледна.“

Има безброй тълкувания защо героите се държат по този начин и защо се вземат решенията – съзнателни и несъзнателни. Ето защо Орфей и Евридика продължават да ни очароват и до днес. Тяхната история е история за изкуството, любовта, смъртта, възраждането, окончателен трагичен край, история богата с възможности. 

Последна дума: има много истории от различни култури, където поглеждането назад се счита за вредно. Жената на Лот (Г-жа Лот? Не й е дадено име) поглежда назад и е превърната в стълб от сол. Но в моето стихотворение „Милка“ (умело преведено за този фестивал от Барбара Голдбърг) жената на Лот поглежда назад от любов, (макар и за коза), казвайки „ако не се обърнеш към това, с което си сплетен, не заслужаваш да вървиш по тази земя.“

 

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021