Празнота

Всеки чувства болката сам, любов.

Но аз искам да помилвам душата ти

и да науча истината.

Чух ужасната празнота да вика

в онзи небивал ден.

Душата ми плачеше тревожно:

силни сълзи – пълноводен плач ,

на самотата от тъмната болка.

Ярост наранена, желание трескаво,

гола безкрайност,

която изтрива сянката от спомена

и го превръща в празнота.

Търсех ... и те намерих,

писах ти веднъж.

Накъсаните цветя

поникнаха отново,

в зората на надеждата,

върху криле на песен.

Търсех... и те намерих,

търсех... и твоят дъх

ме накара да се влюбя.

И сърцето ми оживава

викайки магията

от дълбокият сън на любовта.

Да прекратим мълчанието,

приеми моите целувки

и ще се родим отново

в едно чудесно пътуване

към любовта.