Газел за Идил’ите

Очите ти току-що са се разделили с дъжда

сякаш дете, сякаш голямо, сякаш и топло e

Град би трябвало да си ти или нар

може би Гренада, може би септември, може би червено

Тялото ти - лятна нощ за духа ти ли e, що ли

много идил, много море, много вятър

Прихванало те е детството ти, влюбена си отново

сякаш в мен, сякаш... ах, сякаш се случва

Дори любовта не запълва мястото на някои любими

сякаш хвалба, сякаш за теб, сякаш e юни

Aко възторгът е сън, то духът си броди разголен

оттук иде газелът, оттук иде тъгата, от тук - тайната

Очите ти току-що са се разделили с града

преливат сякаш, плахи сякаш, сякаш разговорчиви

Хайде, върви, да рушиш

нови градове от любов върху сърцето ни

Идил на турски означава поезия, стих, изразяващи и пресътворяващи пасторални настроения; в същото време това е и личното име на съпругата на поета – Б. пр.