ГАЗЕЛ ЗА ТАЙНИТЕ

като дърво-дневник съм от изтока на любовта,

любов, прекосена като пустиня, навярно на изток

ако я прекося,  прекосен бих бил, засмян и изгарящ

всичко, каквото нямах оставих в света, наречен дюкян,

ала няма получатели – езикът е в рани,

ако бях замълчал, разпитан бих бил, казващ и изгарящ,

къде  ли е тайната на виното, пуст като хан си останах,

безсмислено е да се пеня,  духът е свят-руина,

ако бях победен, бих се затворил, сух бих изгорял,

превърнах се в облак над четири врати, огледалото ме подведе

огледало, неулавящо тайни, е петно по челото, 

ако се бях погледнал в него, бих се прекършил, бих паднал и изгорял,

пуснах те по света, та нали ти от себе си ме отписа

при липсата на диалог, в океан потъвам по-много,

от окото си изплаках своето начало, сега отвътре горя