Проблемът за самотния човек
ме следва като сянката на тяло,
като звука на вечерен тромпет,
от който се обажда самотата.
Той сигурно със себе си спори,
когато на прозореца му падат
неосветени снопчета звезди
и все не вярва, че ги заслужава.
Самотен като слънцето и сляп
като пурсар сред вечното начало,
той търси самотата като брат
и на ухото й се доверява
как тайно от балкончето следи
отсрещния прозорец с рамка бяла,
една жена - илюзия стои.
Ах, как цинично му се подиграва
и как си тръгва после със звука
на някакъв тромпет във час вечерен.
И той заплаква – сам, една сълза
на топло във окото му трепери.
И пак наивен, болен от любов
стои си той - недоразбран поет.
Космически обречен и готов
да плаче със вечерния тромпет.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.