Мария Панчовска

Поезия

Истини

5.00(2 гласа)

Поезия

Самотният човек

5.00(1 гласа)

Поезия

Лечители на болка

5.00(1 гласа)

Поезия

Битие

5.00(2 гласа)

Поезия

Равносметка

5.00(1 гласа)

Поезия

Бащина къща

4.00(4 гласа)

Виж още

Лиричните герои си отиват

5.00   (1 гласа)

Умира в мен лиричният герой.

Един такъв – отчаян и невзрачен,

той няма вече сили да заплаче,

а аз не искам. Нищо,че е мой.

 

Живяхме дълго на ръба на риска

и всеки ден със нещо ни докосваше.

Красиво като изповед и истинско...

Но ние все живеехме с въпросите,

 

коита са вълнували и Хамлет.

Забравяхме, че времето е разривно,

че публиката няма своя памет,

че намаляват в календара празниците.

 

Докато чуем кода на сърцето си

и Шекспир с мъдростта си ни докосне,

приятелите бавно се оттеглиха –

особено, приятелски несвойски,

 

защото ние вредно им влияехме –

разнежвахме ги, романтици ставаха,

а образът на личното им щастие

се вместваше  във образа на славата.

 

Из своя бяг и Времето не може

да се догони в собствените дири...

Такива мисли - рани ме тревожат.

И затова героите умират.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021