Обръщам се . И виждам върховете.
Това са планини, които знаят
цената на разцъфналото цвете
в подножието на Килиманджаро.
Обръщам се. И виждам снеговете.
Понякога те могат да изгарят –
не ги приех. И те не ме приеха.
Но мина много, мъничко остана
и затова ще седна да почина
под синьото небесно огледало –
душата ми все още е красива,
а тялото е просто помъдряло,
и затова дори ще се усмихна -
между дете и старец ,
между нож и цвете,
между гнева и болката лирична ...
Обръщам се. И виждам върховете.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.