Стихове за справедливостта на мирозданието

Нейният роден град е  Панагюрище.  А връзката й с литературата има силно начало. Като ученичка в средното училище тя  редовно публикува стихотворения в списание "Родна реч". Била е 15-годишна, когато поетът Георги Константинов я представя във вестник "Народна младеж". До края на гимназията тя е редовен сътрудник в тези издания, продължава с публикации в "Народна младеж". Редактор на първите й стихове е Боян Ангелов, неин учител в гимназията.

"Поезията се скри в едни чекмедже" (според думите на самата Мария) по време на следването й  в Медицинска академия - Пловдив. Тя се отдава на бъдещата си професия с последователността и отговорността, с които я познаваме и днес. Но не е преставала да пише. Един месец е била на стаж като отличен студент в Рига - столицата на Латвия.  Там тя е представяла свои стихове пред студенти, пишещи поезия, участвала е в срещи с писатели и  си спомня с вълнение великолепието на органната музика в катедралите в Рига. Тези "северни" пътувания поставят основни щрихи в образа на поетесата.

След дипломирането ѝ като лекар две години работи в София в клиника по ревматология. Връща се в Пловдив, защото съпругът й не може да остави работата си в техническия университет. И така от 1988 г. започва да гради кариера в града на тепетата, като последователно става асистент, старши асистент, главен асистент и доцент (2004), а през 2013 г. и професор. Създава и ръководи единствения в страната диспансер на болните от синдрома на Сьогрен. Тя е  автор и съавтор на повече от 180 научни публикации, изнесени на конгреси у нас и в чужбина, автор на учебници, ръководства и учебни помагала.  

Мария Панчовска скромно участва в редица литературни форуми.  Казвам скромно - в смисъл на "смирено" и този жест на с