Норма Джийн Бейкър и Хъфсие

Превод: Кадрие Джесур

4.93   (166 гласа)

Няма да назовавам другото й име, ще си я наричам Норма Джийн Бейкър.

 

Всъщност това е и истинското й име, под него е записана в гражданския регистър.

 

Снощи я засякох в един бар. Всички я видяха.

 

Влезе вътре, вървеше, люшкайки се – руса, руса, руса. Ослепително руса походка!

 

Поостана права и се усмихна, после кокетно седна на един стол до бар-плота, точно до мен. Дъхав аромат на провинциално градче се разнесе в полумрачната атмосфера. Да, беше истински полумрак. Включително и погледа на Норма Джийн Бейкър, всичко бе полумрак. Норма Джийн Бейкър повдигна и без друго късата си пола и метна крак връз крак. До съвършенство бе изпипала движението и раздаването на усмивки. От големичката си чанта извади дълго тънко цигаре, внимателно втъкна папироса и запали. Присви очи и пак се усмихна. Нима можеше някой да не се захласне по тази доволно начервена усмивка? За да се увери, Норма Джийн обходи с поглед хората в бара.

 

Имаше вид на страстен ловец.

 

После се обърна към мен.

 

А, това не е ли Хъфсие?

 

Отблизо Норма Джийн Бейкър адски напомня Хъфсие.

 

Прическа, подстригана като тази на Хъфсие, червилото – същото, моливът за очи – същият.

 

Е, щом толкова иска да прилича на Хъфсие, няма лошо, нека да напомня Хъфсие. Какво от това?

 

Норма Джийн Бейкър изрязваше от списания, вестници и де що намери фотографии на Хъфсие, залепваше ги по варосаните в синьо стени на стаята, която делеше с доведените си братя. Баща й на няколко пъти дори я наби за това.

 

Баща й беше докер. Мъж от градчето. И вечно кьоркютук пиян. Можеше ли да разбере мечтите на едно младо момиче? Многократно беше налагал Норма. Нищо.

 

Любовта към Хъфсие си струваше боя.

 

 

Image

Истинската Норма Джийн

Хъфсие бе красавица на красавиците. Богата, известна. Никой не можеше да й се мери. Снимаше филми с най-готините актьори. Злите уста я наричаха „тъпа блондинка”, но от това на Норма Джийн не й пукаше ни най-малко. Истинските глупаци бяха онези, които твърдяха това.

 

Тя искаше да прилича на нея, да бъде като нея, да покорява сърцата, да бъде много много обичана, да я боготворяват.

 

 

Мащехата обаче не й разрешаваше да припари до прага, камо ли да я остави да излезе, току насилваше Норма Джийн Бейкър да клечи над коритото с пране в двора. Доведените братя й се подиграваха и тормозеха, точно като в „Пепеляшка”. А Норма само чакаше сгоден момент. Улучеше ли го, на часа щеше да избяга от тази къща, да се отърве от тези жалки хора и да стане прочута жена, като Хъфсие. Изплезваше се зад гърба на мащехата и братята си и вътрешно им се присмиваше.

 

 

Нямаше

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021