Ахавни Кеворкян

Поезия

Любов

4.93(14 гласа)

Поезия

Мамо

4.91(11 гласа)

Поезия

...

4.89(9 гласа)

Поезия

Между два свята

4.88(8 гласа)

Поезия

Хора, събудете се!

4.83(6 гласа)

Поезия

Десет милиона сърца

4.67(9 гласа)

Виж още

Дядо Хампарцум умира

1.00   (1 гласа)
text-indent:35.45pt;line-height:normal">Разказвах ви как баба се готвеше да изпрати съпруга си в последните (както казаха лекарите) часове от живота му.

 Тя сложи покривка на масата, после извади специалните чаршафи, върху които се сушаха корите за баклава. Извади брашното, тавата, точилката и занарежда:

-  Слушай мъжо, да не си посмял да си отидеш, преди да си хапнал от баклавата. Много обичаш баклава, ей сегичка ще стане. Какво са 30 листа кори, завчас ще ги разточа и наредя… Ама хубаво беше, цял живот си я рязал ти… Е на, гледаш ли? Още двайсетина и съм готова.

Нареждаше и точеше. Изпод сръчните ѝ ръце излизаха кора след кора, тънки като паяжина. От очите ѝ се стичаха сълзи.

- То, сигурно искаш да си отидеш най-после при тях, колко мъки изживя и колко сълзи проля. Най-сетне ще се съберете. Дано ти олекне мъжо, че все с мисълта за тях беше.

Да разточиш 30 кори за баклава, да ги наредиш в тава с три реда счукани орехи между тях и канела отнема половин ден. 

Наложената баклава се нарязва на малки ромбчета в една много специална последователност, така че те стават идеално еднакви, изящни и изкусителни. В тенджера се затопля, чисто и ухаещо, масло до момента на пържене и с него лъжичка по лъжичка се поливат ромбовете. Тавата, която е родовата ни тава от Текирдах, се отнася във фурната и се пече бавно до получаване цвят старо злато, ефирните листове се ветреят дяволито изотдолу. Изпечена и охладена, баклавата се полива със захарен сироп. Пак така с любов, лъжичка по лъжичка, по всяка вадичка, докато тавата се изпълни със сиропа, а повърхността заблести като полирано злато. Чака се да попие поне ден.

И те двамата чакаха.

Тя го милваше и му говореше като на дете, а той беше сякаш някъде далеч, притихнал, отслабнал.

Минаха два дни. Баба извади първото парченце от специалната баклава и залък по залък нахрани болния, после разреши и ние да си вземем...

Парченце, две, още един ден и още почти година живя дядо.

Баба го къпеше, хранеше, обичаше,

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2021