Нощ е,
тъмна и мълчалива самота
в отворената нощ.
Аз сънувам призори
брилянтното слънце ,
което вика любовта
на твоята хубост.
Какви дълбоки очи,
какъв сладък поглед ,
каква чиста усмивка!
Мистерията на очите ти
е мистерия на смъртта и живота...,
на сънища , липси и желания.
Сладка мистерия открита в теб –
великодушна влюбена.
Искам да се събудя с теб тази нощ ,
да докосна звездите ,
да погаля първите отражения на зората
през твоите спокойни очи,
ритъмът на тялото ти
и мирисът чувствен на утрото.
Запали сърцето ми
и вземи го цяло.
Нека неговото туптене бъде и твое
и твоето съкровище се събере с моето,
дълбоки очи , очи от небето.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.