Срещнахме се, когато Бог създаде световете,
и изпълни материята с любовта си.
После се изгубихме, защото ни разпръснаха
по краищата на вселената.
Аз оттогава пазя спомена за теб.
Оттогава хиляди пъти изгряваше слънцето.
Оттогава хиляди пъти залезе луната.
Хиляди дни бях те очаквала,
хиляди нощи бях те бленувала...
На колко планети съм те потърсила.
Колко галактики с плам съм пребродила...
Когато се срещнахме - светлината избликна.
Светът се разшири
и в него останахме Бог, ти и аз.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.