Дияна Боева

Разказ

На километър от морето

5.00(1 гласа)

Разказ

Свидетелски разкази

5.00(1 гласа)

Разказ

Усети краката си леки

5.00(1 гласа)

Критика

Белите люляци на Феридун Андач

5.00(1 гласа)

Критика

Новите апокрифи на Антон Баев

4.96(314 гласа)

Виж още

Средиземноморската поезия на Йоздемир Индже

4.89   (37 гласа)

Твърде елегантна поезия. Без да е претенциозна и скрупулна.

Йоздемир Индже не е пленник на думите – по-скоро те влизат в съпричастие с неговите мисли и търсят завоите и усета му към посоките на дните.

Стиховете са изваяни и с модерно звучене, защото не се „съобразяват” с нашумялата и отминала „другост”, не криволичат по течението на безплодието и неистовите вопли – непременно да кажа нещо шокиращо и „цинично” – та може и да ме възприемат като оригинален. Това отдавна не провокира четящите.
Йоздемир Индже (1936) е роден в Мерсин, завършва френска филология, живял е в Париж.

Преводач от френски, арабски и гръцки. Смята се за един от големите турски и европейски поети.

Впечатляващо ерудиран автор, което не го превръща в книжен и на всяка цена свободен.

И друг път съм писала за онази взривоопасна въздържаност на днешните турски поети.

Може да се нарече и по друг начин: вродена уважителност към случването - поезия.

Или към сътворението като изначална митологема и изричане.

Или липса на умишлено търсена експресия. Знам ли!
Непринудеността и плавността на стиха при Йоздемир Индже се превръщат в сентенция за живеенето и немимолетно тълкуване.

Впрочем никакво тяло не е нужно, за да бъдеш отец и инок.

Сякаш поетът крачи из вътрешните стаи, но не на душата като по правило, а из стаите на мисълта, философията, разсъждението, стиха, ядката на съществуването.

Йоздемир Индже ме напряга, впримчва енергията ми на четящ човек.

Това е поет на излъчването и привличането.

На допира, на растежа и порастването.

Красива поезия - без „загрижеността” на символите или драмата на романтиците и звездобройците.

Защото живеенето е като вятъра, понякога се случва – друг път не.

С такова впечатление останах, когато четях (поне за собственото си съществуване).

Светът вече не е оазисът, който ти остави,
не знаеш кога е срещата сетна,
няма знак, никоя книга не загатва посоката.

Човешкият и поетичният дял в крайна сметка е ето такъв:

нямам дял в хармана, и то е, за да изчезна;
защото видях заслепението на слънцето в пустинята,
не търся вече летопис за безбройните си сказания.

Сентенцията и смисълът за времето е част от въпроса: „Какво би значела нощта, ако мен ме няма?”

Отговорът е един:

Нито мъртъв, нито жив съм; и четирима свидетели
нямам;
Тук не съм, горе не ме приеха: Манихей съм, живея!


Липсват очебийни етномоменти в тази поезия.

Ясно изразени при разказвача Орхан Памук, да речем.

Универсалността на Йоздемир Индже не поставя в центъра религиозната принадле

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020