Къщата внимателно се огледа, тихо се
спусна по хълма и бързо пое по сънливите улици. Едно мърляво куче неохотно
пролая след нея и утрото отново задряма. Коминът щръкна като тръба на стар
локомотив, а прозорците разпериха криле, готови за полет. Кокетни перденца
повдигнаха клепачи, за да виждат по-ясно света наоколо. Сградата стремително
завиваше от улица в улица, докато накрая напусна селото и се втурна в полето...
Стадо коне съгледа необичайното зрелище, възбудено
изцвили и препусна след нея.
Слънцето любопитно надникна в стаите. Някои от
хората мързеливо се протягаха, други пиеха кафе на просторната тераса, а трети
безгрижно закусваха.
Къщата приближи брега, навлезе в залива и забърза в
открито море. Ято чайки кацна на керемидите, а самотен гларус ревниво показваше
пътя.
На разсъмване съседите с изумление забелязаха
празното място и съборената ограда на двора. Бъбриви кокошки ровеха настървено
за червеи, а старото куче предано бдеше на поста си.
На другия ден селото осъмна с нова църква, а от
двора нямаше и помен. Богомолци, сякаш току-що слезли от портретите на бившите
обитатели, усърдно се кръстеха, а клисарят удивително напомняше куче.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.