Гален Ганев

Поезия

ФАНТАЗИЯ

5.00(4 гласа)

Поезия

САКСОФОНИТЕ

5.00(4 гласа)

Поезия

УТРО

5.00(2 гласа)

Поезия

НЕБЕСНА ШАПКА

5.00(3 гласа)

Поезия

ЛЮБОВ

5.00(1 гласа)

Поезия

БЯЛАТА СТАЯ

5.00(3 гласа)

Виж още

НОСТАЛГИЯ

5.00   (9 гласа)

Не помня откога се разхождам... Преминах хълма, прекосих равнината и навлязох в гората... Привечер реших, че съм се изгубил. В тази гора имаше нещо магическо и тайнствено, дошло сякаш от вълшебните приказки в детството. Пътеката добре познаваше пътя и сама ме заведе до реката. Спрях на брега и поздравих дървеното мостче. Няколко бели охлюва лакомо пасяха сочната трева, окъпана от летния дъжд. Послушах поезията на водоскоците, разгледах картините, които рисуваха рибите по дъното и поех към брега отсреща.
И точно тогава дочух глас:
- Татко! Тате! Изгубих се...
Обърнах се и бързо тръгнах обратно по пътечката.
И тогава забелязах детето. Облечено с къси панталонки и тънко елече, то щастливо изтича към мен и се усмихна.
- Добре, че се върна. Забравих къде съм, тате!
Някъде бях виждал това лице, навярно на снимка. Невинен и чист поглед на ангелче ме наблюдаваше въпросително.
И тогава дойде просветлението.
- Как се казваш? - попитах развълнувано.
- Гален! Не ми ли помниш името, тате? - смути се детето.
- Разбира се, че го помня! Обичам те, ангелче!
Усетих как ме залива вълната на детството, на моето детство. На носталгията по самия мен някога. Прегърнах детето и заплаках. Сълзите свободно се стичаха и ме освобождаваха от стихиите на живота, от хубавото и лошото, от всичко. Та аз отново бях дете, за Бога!
- Защо плачеш, тате? - попита малкият.

- Защото те обичам! И те намерих! Да се прибираме у дома, сине!
После нежно хванах малката ръка и двамата бавно поехме към бъдещето...

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2022