Гледам празното огледало, останала е само рамката.
Детството докосва струните на стиховете, тича по хълма, гони пъстрите рокли на момичетата.
Момчето отсреща ме наблюдава и не може да проумее с какво ще се занимава, когато порасне. Разговорите на възрастните са толкова скучни.
Двамата се усмихваме и протягаме ръце за поздрав.
И тогава блясва мълния и плисва дъжд.
Детството вече е пораснало.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.