КОТКА В МИША ДУПКА

Котките в махалата често се биеха... ту за паднало от гнездото врабче, ту за храна от трапезата на съседа. Ръмжене и жалостив вой пронизваха квартала. Зверчетата безжалостно се деряха, а после старателно ближеха рани в някое затънтено кътче. И травмите бързо минаваха – нали котешката слюнка лекува. После се събираха на групи и защитаваха територия от случайни натрапници.
– Котешки нрави! – казваха хората. – Плячката е най-важна!
Веднъж една от тях си каза:
– Аз съм по-умна от другите, аз съм най-умната котка в града. И много лесно ще го докажа. Ще отида в зоопарка и ще дръпна лъвицата за опашката. Нали и тя е от семейството? Ще я поканя на гости, да разберат всички с кого общувам. И Нейно Величество тях ще дере, а мен ще пази.
Лъвицата кротко си спяла и изобщо не й било до някаква си там котка. Никой не обича да го дърпат за щяло-нещяло. Но умницата се промъкнала в клетката и хоп, дръпнала господарката за опашката. И ах, каква изненада! Вместо да се обърне и да я погали, лъвицата сърдито замахнала с лапа.
– Ще ти дам добър урок, та да си знаеш мястото – изръмжала царицата. – С чий ум си търсиш белята?
Изскочила от убежището и я погнала по улиците. А тя, ха насам, ха натам, ха в махалата. Кучетата се разлаяли, а котките свили опашки и се стрелнали по дърветата. И тъкмо лъвицата да я настигне, нещастницата забелязала до една стена миша дупка. И о, небеса, успяла да се шмугне в нея! За първи път хората виждали такова чудо – котка да се завре в миша дупка.