ЛАБИРИНТ

Искам да заживея в душата ти. Да се разхождам по лъкатушните пътеки на мислите, да се лутам в причудливия лабиринт от спомени и предчувствия. Да се спускам с лодка по широката река от минало към бъдеще, където настоящето е само пресечна точка на едно вечно пътуване, безкраен празник на порива към пълноценно сливане, единосъщие на човек и човек, на мъж и жена, на душа и тяло. Онази всепълнота на битието, която ни прави безсмъртни и ни приближава към Бог, докосва ни до Него. Любов, при която преминаваме свободно един в друг, окъпани от водоскоците на топлина и нежност. Да гоним светулките на розите, да целунем раните от бодлите, да ги превържем. После лодката да тръгне обратно срещу течението, да плаваме от бъдеще към минало, да се срещнем с нашите сенки, които векове се търсят в извивките на времето, разминават се, сливат се, оживяват. Отново сме в Лабиринта. И ето, докосвам ръката ти...