ЛИТЕРАТУРНАТА КРИТИКА

Артистът е важен! Бездарнит критик е лъскав кърлеж, впил хоботче в беззащитната плът на Твореца. В този смисъл той е духовно бедствие, опустошителен ураган, който свободно вилнее в неговия живописен свят. Дори графоманите са по-безобидни, защото обслужват само себе си. Кротки психотерапевти, открили лечебен еликсир за безутешното его.
С вроден инстинкт на убиец, злодеят екзекутира винаги публично, на площада, пред смаяните погледи на Ангелите и пред гладните сетива на злоради присмехулници.
А когато те премълчава, той те убива с онзи изтънчен финес на рафиниран садист, че страниците с ненаписаните думи се самозапалват и изгарят от срам. От перото му тече не мастило, а кръв, а от очите капят сълзите на лицемерието.
Изобщо, велика е утехата на инквизитора.
Минава време и Творецът се събужда, възкръсва от пепелта и си облича паметник. После слиза от пиедестала и се разхожда по улиците, разговаря с хората, усмихва се. Спира на мястото на екзекуцията, мълчи, кръсти се. И отново тръгва, защото времето го очаква.
Истинският критик е онзи ангел хранител, който го обича, бди над него, пази го. И оповестява неговото Възкресение.