Не бях го виждал повече от месец. Наблюдаваше ме с аналитичния поглед на психотерапевт, намерил ключ към собствената си невроза.
Отпи глътка кафе, извади от джоба на якето червена гривна и ми я подаде. Думите с усилие оформяха изречения:
– Събудих се в реанимацията в добро състояние. Само гривната с надпис "пациент с инсулт" ми напомни за злополуката. Неврологът наблюдаваше как движа ръце и крака, стискам зъби и показвам език.
– Как се казваш? – попита той.
– Буквите оформиха желания отговор. Дискретна афазия потвърди моята самоличност. Вече бях "пациент с име". Питах се дали за някого има значение кой съм и защо допуснах любопитния тромб да се добере до главния мозък. И наистина ли е толкова главен, щом тромбите безгрижно се разхождат наоколо.
Замълча и поглади гривната.
Вгледах се в него и установих, че пред мен стои съвършено непознат човек.
– Здравей! – промълвих смутено.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.