РИТУАЛ

От зениците меко струеше коприна

и зачеваше ритъмът багри и форми.

Заблестяха в крилете ти тъмни рубини

и усетих копнеж на разцъфнали рози.

По овалния хребет се стичаше охра

и листото смокиново слезе от хълма,

но когато докоснах прозрачната рокля,

моя сребърен рог някой с огън напълни.

Забълбука мелодия. Пееше хорът.

От шампанско преливаше твоята чаша.

Преоткрила света на вълшебния пролив,

златоглавата риба заплува изящно.

И растеше лавината. Дишаха топлите преспи.

Но къде да избягаме миг преди края?

Залюля ни дълбокият прилив на вечност

и душите ни плавно поеха към рая.