Бретон. И синя рокля. И пиано.
И тъмна кожа с дъх на шоколад.
Уискито изважда дрезгав глас
от дъното на ледената чаша.
А вечерта е с аромат на танц
и багри на задъхани целувки.
Жената пее. Дългите ѝ мигли
рисуват дълъг дъжд.
В далечината призив на петел
и утринна молитва на камбана.
Светулките на тъжни ангели
запалват нощните фенери...
Поет самотен вдига чаша,
изпива бисерните ноти,
преди коприненият алт
в любов да го удави.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.