Зрелият плод на дългото мълчание

5.00   (2 гласа)
безименна, но тя има предимството да вижда отвъд времето – целия свят събран между Могила и Могилчица, който ще бъде преди много години. Светът, какъвто го вижда от двата клона на ореховото дърво и описан в двете й тетрадки. Тя ни връща и към света вместил се в другите 12 разказа.

     През погледа на безграничното детско въображение животът изглежда по-различен, често неразгадаемо объркан и непредвидим. Този „детски свят“ носи неочаквани изненади, но връща и хармонията на вечните човешки страсти и неволи.

     Един свят, който макар и отдалечен по време, с героите си ни става близък, както и с човечността, тънкия психологически рисунък и нравствените послания, които носи в себе се. Свят, който разкрива всепобеждаващата сила на любовта, в която е скрита и съзидателната сила на природата.

     Красимир Димовски е писател със завладяваща магия в разказите си. Вътрешната напрегнатост на словото звучи поетично , образно и емоционално: „Нощта е надупчена от светулки. Свирят щурчетата. Пред очите ми се извива селския път. Посипан с млечни капчици. Блещукат като звезди“. / „Млечният път“ /.

     Сборникът с разкази на Димовски създава усещане за хармония между човека и природата, онова единство, без което не можем да живеем пълноценно. Димовски съкровено споделя: „За сега човекът си има родина на детството. А когато вечер погледнеш бездънния звезден космос, разбираш, че тази родина не е никак малка утеха“.

     В разказите на Димовски има нещо приказно и мистично. Те се отличават с оригинална стилистика и особен езиков изказ, както и с интригуващи и завладяващи сюжети. Всички разкази са от първо лице. Времето на действие обхваща един доста отдалечен период – от Първата световна война до началото на социализма, но от тази дистанция авторът осмисля и днешният актуален свят.

     Често големите събития се крият зад един обикновен художествен детайл. Зад едно делнично куцане се крие цялата жестокост на войната / „Ние, кавалеристите“ /, зад едно кожено яке, новият социалистически строй / „Летящият чичо Михо“ /. Прикритият смях на привидно тъжащата пред обществото вдовица / „Вдовицата“ /, лечебните зърна, които децата изработват против смъртта / „Олас против умиране“/. Целувката на момичето – Пушкалък от разказа „Победителят“, която оставя тя на бузата на момчето като знак, че е „убит“ и осъзната вече женственост. Всичко това  придава и загадъчен характер на разказите му.

     Книгата ни пренася в един невероятен и омагьосан свят.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2022