Стоянка Боянова

Поезия

ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

5.00(2 гласа)

Поезия

ЕСЕННИ БАГРИ

5.00(2 гласа)

Поезия

НАДЕЖДА

5.00(2 гласа)

Поезия

СЕМЕНА

5.00(2 гласа)

Поезия

ВИБРАЦИИ

5.00(2 гласа)

Поезия

АМБИЦИЯ

5.00(2 гласа)

Виж още

ОБЛАЦИ

Дай първата оценка

Облаци –

приличат на мъже,

които тежки амфори пренасят,

приличат на жени,

които в синева се къпят,

приличат на деца,

които бели чайки гонят.

 

Мигваш.

 

И…

няма вече амфори,

няма ги мъжете,

няма я реката,

няма ги жените,

птиците ги няма,

няма ги децата.

Животът е отминал.

Белее синевата.


ПРЕГЛЕД :

"Аз съм достатъчно художник, за да черпя свободно от въображението си. Въображението е по-важно от знанието. Знанието ограничава. Въображението обхваща целия свят." - Алберт Айнщайн.

Разглежданата поетеса е перфектен художник и стихотворението й започва с нейна фантазия върху концепция за облаците.

 

" Облаци –

приличат на мъже,

които тежки амфори пренасят,

приличат на жени,

които в синева се къпят,

приличат на деца,

които бели чайки гонят."

 

В поетичната представа облаците в необятната вселенска шир изглеждат като хора в движение с масивни амфори. Хуманоидно уподобени, обременени с твърде големи житейски тегоби и съвсем изтощени, за да изпълняват поверените им задачи. На гроздове са и понякога напомнят човешки същества, неспособни да се справят с предизвикателствата.

„Този свят е само платно за нашето въображение.” --Хенри Дейвид Торо.

И колко възвишено печелившият поет разсъждава от гледна точка на хората, почувствали се затруднени и в невъзможност да извършат очакваното от тях в точния момент!

Подобно Шели, поетесата гледа на настъпващите промени по време на небесния полъх на бриза. Позовава се на амфората, древна форма в гръцката керамика за съхранение и един от основните съдове с две дръжки и гърло по-тясно от корпуса. Боядисани амфори с широки гърла са използвани и като гарафи и давани за награди. Много са популярни в древна Гърция и древния свят. Имало е и урни за кремация.

С тази препратка поетесата внушава своето разбиране за житейските компликации. Отново във въображаемия свят си представяме весели жени, които се къпят в синевата с радост. Облачното сравнение преминава към жени в сините води на реката. След време облаците сякаш се преобразяват в деца, които вдъхновено следват бели чайки.

Сравнението се прехвърля от жени към деца. За миг долавяме облачни мъже в дълго пътуване, къпещи се жени и -накрая деца след бели чайки.

Подобно на поета-романтик, поетесата преоткрива човешкия вид като цяло в разстланите по небето облаци.

Обратът настъпва с едно Мигване.

 

„И…

няма вече амфори,

няма ги мъжете,

няма я реката,

няма ги жените,

птиците ги няма,

няма ги децата."

 

Позовавайки се на амфорите, поетесата сякаш съжалява да срещне всички житейски промени. Това, което наподобява амфори, го няма, а и уморените мъже също липсват. По същия начин изчезват жените в реката и децата след птиците.

Ефимерен е животът като движещите се облаци по небето. Нищо не е постоянно в света. Всички неща, веднъж създадени, ще бъдат унищожени в идващото време. Това е невидимият закон на вселената, създаден от Всемогъщия.

Наистина човек се чувства щастлив да открие доминантите в съзнанието на печелившия поет.

Заключителните редове поразяват всички:

 

„Животът е отминал.

Белее синевата.”

 

Всъщност животът е преходен и единственото, което ще продължим винаги да бленуваме, не е нищо друго освен празничния син оттенък на Космоса, възприеман през погледа ни като Небе.

Нека перото й носи стихове със забележителни идеали за радост на читателите.

 _______________________________

*Отзив от Pushpalatha Ramakrishnan 

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2022