Дияна Боева

Разказ

На километър от морето

5.00(1 гласа)

Разказ

Свидетелски разкази

5.00(1 гласа)

Разказ

Усети краката си леки

5.00(1 гласа)

Критика

Новите апокрифи на Антон Баев

4.96(314 гласа)

Виж още

Белите люляци на Феридун Андач

5.00   (1 гласа)

Обичлива и еднообична е „Градината с люляците” - книгата с разкази на турския автор Феридун Андач. Чете се, когато всички са заспали и в големите ни шумни къщи е вече тихо. Условие, за да можем да чуем своите мисли и спомени необезпокоявани.

За Феридун Андач се твърди, че творческото му амплоа се подхранва от прочувственото му отношение към преживяванията, спомена и паметта. Интересно е, когато една национална литература разчита на разнообразни автори и почерци - на гама от смисли и причудливи решения, които да потеглят в различни посоки.

Феридун Андач звучи някак човешки сред шума, надпреварата - ударите под кръста. Отрязъците живот осмислят разказваческата му позиция като припев от песен. Като един асонанс, който бяга от гърлената „алитерация” на дните, защото струпаните „съгласни” извеждат в свят на прилепи и заслепения.

Сантименталността в книгата е връзката с миналото - онова, което винаги ни кара да се обръщаме назад или като на завой да се въртим до побъркване. На едно място в своята орбита.

Това са разкази, в които фразата е като щрих. Не се набляга на външния вид на героите, а на душата и болката им. Помислих си, че турският автор прилича на нашия Йовков, но не - липсват противопоставяния и неземни хубости, които раздират смелостта и овладяността. Феридун Андач се интересува от трепета, треперенето, слабостта и живеенето такова, каквото е - без драматизъм и желание за изначални промени. Тук вече е съвременната разказваческа позиция, отцепена от сантимента-минало и директно приземяваща читателя в настоящето.

Няма как да се обясни (и промени), че продавачът на леблебия е влюбен в майката на героя (и от това светът не пропада) или че бащата си спомня и мисли за онази другата - първата... Нещата са такива, каквито са. Същото важи и за случването.

Фантазното и моментното е отправна позиция, а мелодията на кларнета не може да се изличи. Изобщо има едни такива точки и подсъзнания, в които Феридун Андач „доплува” смело, желаейки да заведе и нас. Като на пристанище - само че за малко и като на гости, защото пътят винаги предстои.

Напомнянето е едно - не бива да преставаме да преследваме светлината (не казвам истината), да усещаме пулса на своите моменти... И ако случайно мъж съзре, че „в зареяния поглед надолу... се преживява една дълбока тъга”. Какво му остава - освен да я утеши... Скръбта или жената?

Впечатляващи и съвсем не днешни усещания. Нали? Приликата е с приказните моменти и сюжети, в които се крият повечето истории, писани някога. И тези, пошепнати от Шехерезада!

A как ми се допи кафе в тази градина - с люляците! Страх ме е обаче от уроки, червени конци и тъмнооки момчета!

______________________________________

Андач, Ф. Градината с люляците. Прев. Кадрие Джесур и Хюсеин Мевсин. ЦУМ - Център за универсални медии. Пловдив, 2009.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020