Притичва любопитно слънце
и тайно в къщата наднича.
Прегръща младата стопанка,
мете брадясалия двор.
А ябълките от роса
и от любов поруменяват.
От аромата им пониква
и ромоли уханен дъжд.
Излиза охлюв на разходка,
тревата нежна да споходи.
Домат доматите замерва –
пролива щедро свойта кръв.
Доматените твои устни
целуват охлюва свободен,
а после мен. И се превръщам
в домат със форма на сърце.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.