Щурче поправя своя дрезгав рог.
За малко обич моли се тревата.
И слънцето, като глава на бог,
поглежда милосърдно към земята.
Щурчето млъква. На тревата – знак
от съвършен човешки крак.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.