От вазата цветя надничат
и паяци брои таванът.
Под масата мишлето срича
буквара с котешки закани.
Май красотата ще спаси и мене,
но не с килим от бездиханни рози
и не с рога от северни елени,
увиснали беспомощно на гвоздеи.
Тя всеки ден ме прави по-самотен
и по-взискателен. И по-излишен.
И с танц пресича черната ми котка
пътеката на белите клавише.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.