Новите апокрифи на Антон Баев

4.96   (314 гласа)

Стихосбирката на Антон Баев "Даровете на света. Нови апокрифи" би била скучна и неразбираема за читател, свикнал с изповедните стихове на съвременните български поети. Стихове, които пресичат погледа и "отлитат" завинаги.

За пловдивския поет "реката на древността" е мистика, въздишка, усамотеност, вглъбеност, бягство и... любопитство към всичко, което някога е било и присъства някак си и днес - чрез eпиграф, посветен на приятел, чрез загатнатата българска действителност... Чрез живот-продължение.

"Чуждото възбужда повече" - така, както отдалеченото от днешния ден събитие носи нестихваща емоция за Антон Баев. В миналото човек може да се загуби (и избяга за кратко от съвременността), или да преоткрие, да пренапише нещо, да излезе извън канона и да стигне до:

 

"Каква утеха е да те пребият с камъни

а тялото ти да не ще да изгори,

когато го захвърлят с другите на кладата?"

 

Въпросите не звучат като вопли на страдащ "аз", ходещ самотно по пловдивските улици и чувстващ себе си като "седмия хълм". Не звучат като сантимент по миналото; не навяват и тъга. По-скоро въпросите на Баев са косвени, те ни носят от мъдростта на притчите Соломонови и от онази прастара истина на Еклесиаст: "Суета на суетите, всичко на този свят е суета". На моменти читателят усеща, че е попаднал в света на "Песен на песните", където иззад звучната песен към любимата прозира страстната болка на Христос към неговата църква. При Антон Баев откриваме желанието целият свят да бъде "целунат, обичан" чрез целувката, предназначена за единствената жена и прегръдката на "моето дете".

Вживял се в ехото на своята проповед, поетът дръзко се опитва да опише "Българското откровение - 2003" и направо да напише "Ново послание към Римляните - 2003". В този жест обаче не откриваме инфантилизъм (въпреки че исках да го намеря!). По-скоро усъмнилият се и интелектуално "натежал" "аз" решава да допише историята на нечий живот, обръщайки се с погледа на ясновидец към миналото, вълшебството, любовта, мъдростта, фолклора, мита, жената, кръста и... "парченцата дърво".

_________________________________________

Баев, А. Даровете на света. Нови апокрифи. София: Издателско ателие Аб, 2004.

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2020