Провиждам Космоса. Отвъд тъмата
и светлината има друг живот.
Безсмъртен разум и човешки плод
засяват на Вселената душата.
И моите приятели са там.
Усмихват се и махат ми щасливи.
Защо ли си изграждам земен храм,
щом вятърът следите ми изтрива?
Отново прокълнатите поети
на тайната вечеря Бог събра.
И ронят от небесната софра
те стихове, по-ярки от комети.
А аз ловя троха подир троха,
за да заситя своя глад духовен
и да напусна земните окови
с окъпана в поезия душа.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.