Изгуби се любимата ти обица.
Разхожда се любовния ми шепот
в изваяната мида на ухото.
Излъчва страст златистата ти кожа
и дъх на рози.
Така виновна и така желана
е тази нежна влага на езика,
която сътворява светове,
олтари разрушава.
Тъй огнени са устните
и тъй дълбоки – тъмните зеници.
Изгуби се безценната ти обица.
Едно момиче в нея се оглежда
и тихо се превръща във жена.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.