По-бяло от кокиче, по-розово от нар,
момичето ситнèше към своя господар.
В заоблените форми вилнееше животът
и палеха снагата инстинктите на котка.
Като река течеше копринената рокля
с охранени пъстърви в подмолите дълбоки.
От огнената бездна излиташе площадът
и кацаше полека върху тепета млади.
Аз трябваше да стигна пленителния остров,
преди да ме догони съдбата високосна.
До залива доплувах с букет от бели стихове
и в рая на гнездото като врабче притихнах.
Но конят ми, изправен на задните копита,
безумно се замята, зацвили и зарита.
Девойката го яхна и в танца на галопа
усети свободата на дива антилопа.
Събудихме се после край устие спокойно
с гора от водорасли и птици песнопойни.
Под дланите гальовни на мойта амазонка
разлисти се и цъфна маслинената клонка.
По-бледо от умиращ, по-яростно от звяр
проклинаше момчето съдбата господар.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.