За романа "Калоян боговенчаният" от Васил Лазаров

Радващо е, че има такива нови книги - написани от добри разказвачи. Казвам нови, защото и днес не забравяме и четем любимите автори на исторически романи от преди 50 и повече години: Фани Попова-Мутафова, Димитър Талев, Вера Мутафчиева. Но стойностна литература продължава да се ражда, свидетели сме на това.

Преди да споделя читателския си отзив за този роман, излязъл съвсем наскоро, нека се запознаем по-отблизо с автора.

Васил Лазаров в роден в Самоков. Днес представяме неговия пети роман, а освен романист, той е автор на книги с поезия и есеистика. Връзката между художественото слово и християнската етика е основополагаща за цялото му творчество. Васил Лазаров е председател на Сдружение на писателите - Самоков. Съучредител и изпълнителен директор на Асоциация "Емпирей" - фондация за насърчаване на християнското художествено слово. Участва в литературен кръг "Лира" към читалище "Св. св. Кирил и Методий“ - София. Лауреат на международни литературни награди.

С петия си роман Васил Лазаров доказва умението си да води повествованието по интригуващ начин – така, че когато разтворим страниците, потъваме веднага в тях, без четенето да е спъвано от авторови претенции, от залитания към излишни разсъждения или нравоучения. В тази книга чувството за мярка е в синхрон с чувството за ритъм и белетристичната реч е проявена в своя достъпна форма – с много  човещина, мъдрост, родолюбие.

Навлизаме в „Калоян боговенчаният“ и усещаме как хоризонтът на изображение се разширява постепенно и  ритмично, една след друга се разгръщат различните страни от живота на средновековна България. Виждаме структурата на обществото, на войската, на духовенството. С много вещина са пресъздадени военните сцени. Впечатлява достоверността при изображение на атмосферата в царските, в императорските кръгове. Писателят разбира своите герои и заедно с това е обективен при изграждане на характерите им. Това е както въпрос на морална позиция, така и свидетелство колко добре той познава историческите източници. А това подтиква да ги разгърнем и ние.

Оказваме се в една богата на колизии епоха. България на границата между XII и XIII век – само едно десетилетие, в което  фигурата на Калоян израства в неповторим мащаб и дава личен принос в европейската история. Това е ядрото на романа. Но изборът на автора е да тръгне от Константинопол.

Нека сме наясно (особено ако още сме млади читатели), че в един много голям период от време в българската съдба се влиза през Константинопол. И за добро, и за лошо. Текстът е разбираем, достъпен за всеки читател, но в дълбочина върви специфичен диалог с осведомените читате