Елена Диварова

Есе

Да мине царят

4.92(13 гласа)

Поезия

Болярската къща

4.87(200 гласа)

Поезия

Ex oriente lux *

4.84(139 гласа)

Поезия

Рамка на картина

4.80(5 гласа)

Поезия

Диагноза

4.75(4 гласа)

Виж още

За романа "Калоян боговенчаният" от Васил Лазаров

5.00   (5 гласа)
ли, които познават историята в дълбочина. Чрез самата си структура творбата е тясно обвързана с актуални обществени идеи, които, без да нарушават художественото начало, водят към няколко нива на възприемане.

И така – тръгваме от Константинопол и влизаме в България. Един град – една врата – една страна – една необятност! Описанията в книгата никога не напускат оптималната си рамка, няма излишни думи, а точни описания, прецизни във всеки детайл. И ние виждаме стройните фигури на константинополските красавици, чуваме тропота на конете, усещаме разликата в климата – край Босфора е едно, а тук, в Тракия, в Балкана, в Търновград – е друго. И разбира се, не става дума само за метеорологичния климат. А за духа на нашите предци – сурови, гневни, храбри, открити, справедливи, несправедливи, търпеливи, невъздържани …

И природните описания! Васил Лазаров познава планините в България, реките и техния език, храстите, буренаците. В този ред – познава и женската душа. Много пестеливо представена – чрез проследяване на невинните или коварни маневри, които са специалитет на женския род. Главната героиня – Ана, жената на Калоян, е така докосната и от писателя, и от младия Калоян, даже от самата себе си, че става пленителна със своето достойнство, с неизменно  християнско отношение към хората и света, със своята въздържаност и чистота на чувствата. Друг е образът на Калояновата съпруга според историческите източници, но както знаем, тези източници са недостатъчни, понякога неточни, затова аз се доверявам на интуицията на писателя, който показва не толкова каква е била, а каква трябва да бъде българската царица.

Изобразена е и „другата“ жена – силна с езическата си страст, провокативна. И в тази част на романа писателят демонстрира завидна обективност. Той дава простор на художествената фикция, показва героите и ситуациите многопосочно, сложно, комплексно, но никога не застава явно на страната на когото и да е.

Разбира се, основното внимание е насочено към болярските кръгове, към нрава на мъжете с власт – по тази линия вървим, за да се срещнем с историята си. Имена, познати ни от хрониките, придобиват цвят, жизненост, сили, карат ни да разгръщаме други страници, да се заровим в научни изследвания, да спорим, да питаме и да търсим следите на народната душа.

Централен в книгата в въпросът за трагичното у Калоян. Посоките, в които се разгръща образът му, често са драматично противопоставени. В самото начало на романа, времето на знатното пленничество в Константинопол, личат стремленията му към независимост, завладява го първата любов… и тогава трагичното (колкото го има) е повече външно, то е в обстоятелствата. Но когато навлезем навътре в текста, виждаме една наистина трагична съдба на владетел,

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2022