Елена Диварова

Есе

Да мине царят

4.92(13 гласа)

Поезия

Болярската къща

4.87(200 гласа)

Поезия

Ex oriente lux *

4.84(139 гласа)

Поезия

Рамка на картина

4.80(5 гласа)

Поезия

Диагноза

4.75(4 гласа)

Виж още

За романа "Калоян боговенчаният" от Васил Лазаров

5.00   (5 гласа)
който отговаря за действията си, взема решения, греши, побеждава – и прави всичко това пред лицето на историята без капка коварство, притворство или страх! Трагизъм, предаден в много нюанси. И пораждащ размисли за участта на България. 

В последните страници трагичното излиза от рамките на историята, за да придобие мистични полутонове. И да се слее с легендите, да премине във вечността.

„Калоян боговенчаният“ е мащабна творба, в която се съвместяват малки и големи светове по начин такъв, че да усетим – всичко е едно. Но все пак авторът е разделил романа на осем глави, осем големи части, които преливат една в друга, следвайки логиката на сюжета. Те са основни структурни стълбове – жалони за етапите, през които преминава Калоян в развитието си като държавник. Във всяка от тях се раздипля внушително историческо платно – от бляскавата слава на Константинопол през суровата красота на Балкана и Търновград до мащабната картина на средновековна Европа. Младият самодържец се утвърждава на трона си, минавайки през трудни битки с властолюбиви и коварни боляри. Царската му мощ расте чрез битки и победи. Расте и духовната му сила. Той все по-осъзнато се опира на Божията воля, вярата му е чиста и смела – вяра на доблестен воин и ковач на бъдеще. На фона на сребролюбието и лицемерието на константинополския патриарх Калояновата вяра блести с още по-голяма сила.

Интерес буди разкриването на военните стратегии на българския владетел, които са значими за родната ни история столетия напред, дори до днес. Респектира както интелектуалната сила на Калоян и мъжете, които са му предани, тяхната пъргава логика и предвидливост, така и яснотата, с която авторът навлиза в темата. Подробно е проследено историческото решение за уния с Рим. В кореспонденцията между Калоян и папата ние сякаш чуваме гласове отпреди осем века.

Чуваме и нещо друго. Тропот на конници, грохот на стенобойни оръдия, усещаме свистенето на въздуха, разсечен от стрели и копия. И стенания на хора. Глас на страховита смърт. Хрущят счупени кости на коне и хора, задушават се рицари, неподвижни в тежките си брони. Падат тела на редови войници в охранителни ровове, по крепостни стени или във врящия казан на боя. Поемаме болката, страданието на войната с всички сетива.

Когато навлиза в тази тема, авторът поставя акцент върху разрушаването на човешката психика, без обаче да оставя в сянка социалните страдания, физическата болка, унищожаването на материални ценности.

Финалът на книгата е достоен мащабите на епическата творба. Смъртта на Калоян е неочаквана – неговото коварното убийство е забулено в мрак. Каквато е и епохата. Историческите източници споделят предположение, а писателят изг

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2022