За романите на Деметра Дулева

ound-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial;">Докато четях Преобърнати съзвездия, се попитах защо й е Мадагаскар? Романът би могъл да се получи без да е необходим острова в Индийския океан. Впрочем Мадагаскар може да бъде сменен от всеки друг остров или парче екзотична земя. Той обаче е онова шарено стъкълце в бинокъла на Деметра, което прави картинката различна. Изведнъж черно-бялото минало се разцепва от нещо цветно, далечно и непознато, което по странен начин, оказва се, носи същите черно-бели петна – на болката, страданието, бедността, сякаш всяко живеене тук и сега е тъкмо това: болка, страдание и бедност. Съдбата пренарежда света на героинята, но преди това го преобръща. И това преобръщане е онзи драматически катарзис, през което минава всяко съзряване, всяка зрялост.

Успехът на Преобърнати съзвездия обаче е в съхраненото време, в живеенето едновременно тук и сега, и в спомена, в непрекъснатия коректив на миналото върху днешното – дори когато това минало е болезнено, раняващо, стигматизиращо.

Освен любовни, българският роман е беден и откъм учетелско-ученически сюжети. Преобърнати съзвездия атакува и тази плахост на романа ни – да говори за ученици и учители по един съвсем не клиширано-образователен начин, а цинично-документален, разсъдъчно-оценъчен. Миналото тук заема далеч по-голямо място от настоящето, дори бих казал, че днешното служи за фон на миналото – нещо като театрална завеса, зад която е истинското време на живота ни, младостта. Понеже тъкмо в младостта ние не сме (и не можем да бъдем) емигранти. Понеже човек не емигрира от младостта, а я изгубва.

Впрочем генезисът на "емигрантската" ни литература не е в романа, а в три други жанра - в Добривойниковата пиеса Криворазбраната цивилизация, Вазовата повест Немили-недраги и Алековия пътепис До Чикаго и назад. Романовото навлиза в територията на "свое-чуждото" с Изобретателят на Борис Шивачев в самото начало на 30-те години на ХХ в., "чуждото