Антон Баев

Критика

Свитъците на Светлозар Игов

4.97(2225 гласа)

Поезия

Ела, делфинче!

4.96(4675 гласа)

Критика

Евангелие по Елена

4.94(838 гласа)

Критика

Лошото време на Иван Вълев

4.93(902 гласа)

Виж още

За романите на Деметра Дулева

5.00   (1 гласа)
ound-image: initial; background-position: initial; background-size: initial; background-repeat: initial; background-attachment: initial; background-origin: initial; background-clip: initial;">Докато четях Преобърнати съзвездия, се попитах защо й е Мадагаскар? Романът би могъл да се получи без да е необходим острова в Индийския океан. Впрочем Мадагаскар може да бъде сменен от всеки друг остров или парче екзотична земя. Той обаче е онова шарено стъкълце в бинокъла на Деметра, което прави картинката различна. Изведнъж черно-бялото минало се разцепва от нещо цветно, далечно и непознато, което по странен начин, оказва се, носи същите черно-бели петна – на болката, страданието, бедността, сякаш всяко живеене тук и сега е тъкмо това: болка, страдание и бедност. Съдбата пренарежда света на героинята, но преди това го преобръща. И това преобръщане е онзи драматически катарзис, през което минава всяко съзряване, всяка зрялост.

Успехът на Преобърнати съзвездия обаче е в съхраненото време, в живеенето едновременно тук и сега, и в спомена, в непрекъснатия коректив на миналото върху днешното – дори когато това минало е болезнено, раняващо, стигматизиращо.

Освен любовни, българският роман е беден и откъм учетелско-ученически сюжети. Преобърнати съзвездия атакува и тази плахост на романа ни – да говори за ученици и учители по един съвсем не клиширано-образователен начин, а цинично-документален, разсъдъчно-оценъчен. Миналото тук заема далеч по-голямо място от настоящето, дори бих казал, че днешното служи за фон на миналото – нещо като театрална завеса, зад която е истинското време на живота ни, младостта. Понеже тъкмо в младостта ние не сме (и не можем да бъдем) емигранти. Понеже човек не емигрира от младостта, а я изгубва.

Впрочем генезисът на "емигрантската" ни литература не е в романа, а в три други жанра - в Добривойниковата пиеса Криворазбраната цивилизация, Вазовата повест Немили-недраги и Алековия пътепис До Чикаго и назад. Романовото навлиза в територията на "свое-чуждото" с Изобретателят на Борис Шивачев в самото начало на 30-те години на ХХ в., "чуждото

Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2022