За романите на Деметра Дулева

" изцяло поглъща "своето" в Поручик Бенц и Осъдени души на Димитър Димов, писани в края на 30-те, минава баладично през 80-те с Виктор-Пасковата Балада за Георг Хених, но истинският бум е през втората половина на 90-те с една - вече меланхолично-носталгична-тоналност. Странстващият албатрос и Преобърнати съзвездия като че ли заключват този литературен и, струва ми се, недостатъчно подреден (да не кажа въобще неподреден) от литературната ни история масив. А в по-общ план ако прибавим към "емигрантската" ни литература и темата за вътрешната емиграция, май всичко добро, писано на български, ще се окаже емигрантско.

_________

Необходимо уточнение: Под емигрантска литература разбирам не литература от и за емигранти, а за пространствено-дисперсния (емигриращ), пространствено-разпадащия се (мигриращ) в номадността на изчезващата родовост модерен човек.