Стоянка Боянова

Поезия

ЦВЕТЕ В ГРАДИНАТА

4.76(436 гласа)

Поезия

ПОСВЕЩЕНИЕ

4.47(177 гласа)

Поезия

ОТ ДЪЛБИНИТЕ НА ДУШАТА

4.44(157 гласа)

Поезия

МЕЖДУ ДВА СВЯТА

4.42(149 гласа)

Поезия

ЗЕМЯТА – ДОМ НА ТРИ НИВА

4.37(148 гласа)

Виж още

ПЪТУВАНЕ С ЛЮБОВТА

3.00   (4 гласа)

Запомних какво ми казаха ръцете ти.

Шепотът им бликаше от дълбините на душата.

 

От далечни времена.

От предишни прераждания.

Докосваха ме през бури и слънца,

през преспи и знамения...

 

Шепотът им беше толкоз истински

и всяка клетка в мене се пробуди.

Най-после бе дошъл денят да бъдем заедно

сред висините на планетата Земя,

където нежността успява да е съвършена,

където любовта е дар от Боговете

и възобновява живота във вселената.

 

Спряла съм сред фееричните цветя в градината –

благодарна, възродена

от ласката на твоите ръце.

ПРЕГЛЕД *:

Стихотворението „Пътуване с любовта” на известната поетеса Стоянка Боянова от България, е фина рефлексия на интимността, изобразена като същност, предопределена за влюбени души. Откакто времето е започнало пътешествието си, завладява и пространството и всичко от момента, когато материя, пространство и време са създадени и взаимодействат.

Тя е свидетел на пресъздаване на живота, в най-дълбоките му проявления под форма на човешко съществуване с това пътуване във времето.

Животът получава вкус и мирис, сладост и всичко ценно в любовта, първа от които е тази между Адам и Ева.

„Запомних какво ми казаха ръцете ти.

Шепотът им бликаше от дълбините на душата.

От далечни времена.

От предишни прераждания."

Очевидно е как това непринудено докосване се изпълва с толкова много житейски епизоди. Събира бури, ослепителни слънца, преспи, сезони и други предопределения за любимите:

„Докосваха ме през бури и слънца,

през преспи и знамения... "

Поетесата си спомня първия нежен шепот, пробудил всичките й клетки. Чувства се въодушевена, че е достигнала деня, най-после заедно да заживеят във висините на планетата земя.

Любовта, примесена с деликатност и преданост, успява да направи планетата съвършено място за живеене, както откликват стиховете:

„Най-после бе дошъл денят да бъдем заедно

сред висините на планетата Земя,

където нежността успява да е съвършена,

където любовта е дар от Боговете

и възобновява живота във вселената.

Спряла съм сред фееричните цветя в градината –

благодарна, възродена

от ласката на твоите ръце."

Майсторска творба, която заслужава всички признания.

*Преглед от Younas Rehman


Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2025