Стоянка Боянова

Поезия

ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ

5.00(2 гласа)

Поезия

ЕСЕННИ БАГРИ

5.00(2 гласа)

Поезия

НАДЕЖДА

5.00(2 гласа)

Поезия

СЕМЕНА

5.00(2 гласа)

Поезия

ВИБРАЦИИ

5.00(2 гласа)

Поезия

АМБИЦИЯ

5.00(2 гласа)

Виж още

ПЪТУВАНЕ С ЛЮБОВТА

5.00   (2 гласа)

Запомних какво ми казаха ръцете ти.

Шепотът им бликаше от дълбините на душата.

 

От далечни времена.

От предишни прераждания.

Докосваха ме през бури и слънца,

през преспи и знамения...

 

Шепотът им беше толкоз истински

и всяка клетка в мене се пробуди.

Най-после бе дошъл денят да бъдем заедно

сред висините на планетата Земя,

където нежността успява да е съвършена,

където любовта е дар от Боговете

и възобновява живота във вселената.

 

Спряла съм сред фееричните цветя в градината –

благодарна, възродена

от ласката на твоите ръце.

ПРЕГЛЕД *:

Стихотворението „Пътуване с любовта” на известната поетеса Стоянка Боянова от България, е фина рефлексия на интимността, изобразена като същност, предопределена за влюбени души. Откакто времето е започнало пътешествието си, завладява и пространството и всичко от момента, когато материя, пространство и време са създадени и взаимодействат.

Тя е свидетел на пресъздаване на живота, в най-дълбоките му проявления под форма на човешко съществуване с това пътуване във времето.

Животът получава вкус и мирис, сладост и всичко ценно в любовта, първа от които е тази между Адам и Ева.

„Запомних какво ми казаха ръцете ти.

Шепотът им бликаше от дълбините на душата.

От далечни времена.

От предишни прераждания."

Очевидно е как това непринудено докосване се изпълва с толкова много житейски епизоди. Събира бури, ослепителни слънца, преспи, сезони и други предопределения за любимите:

„Докосваха ме през бури и слънца,

през преспи и знамения... "

Поетесата си спомня първия нежен шепот, пробудил всичките й клетки. Чувства се въодушевена, че е достигнала деня, най-после заедно да заживеят във висините на планетата земя.

Любовта, примесена с деликатност и преданост, успява да направи планетата съвършено място за живеене, както откликват стиховете:

„Най-после бе дошъл денят да бъдем заедно

сред висините на планетата Земя,

където нежността успява да е съвършена,

където любовта е дар от Боговете

и възобновява живота във вселената.

Спряла съм сред фееричните цветя в градината –

благодарна, възродена

от ласката на твоите ръце."

Майсторска творба, която заслужава всички признания.

*Преглед от Younas Rehman


Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.

© PlovdivLit 2022