кой знае откъде ида?
угасна магията в плътта ми;
да се измия, но не се изпира мръсното по мен;
на трийсет птици пера е тялото ми;
ако изхвърля покривалото от себе си,
на болник ще заприличам.
защо те болят така месата?
Ти, място, между Пустинята и Книгата;
смокини и маслини носиш ти;
а къде е раната от Кръста?
разтресе се пустинята като от епилепсия,
прихвана тайнството на розата.
Кой заби този пирон?
Къде е моят Кръст?
не съм Словото аз, нито Езикът съм...
най-високо напрежение – сърцето ми;
защо не съм на Кръста аз,
а вътре в мен е Кръстът?
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.