Агапе

Има час,

когато гласовете вече не разпознават думите,

когато между светлина и мрак мълчанието се издига,

когато телата губят тежест

и се превръщат в криле,

когато лицата ни плават върху водите

с широко отворени очи и замръзнали уста, докато потънат

в река, която отнема всичко, което сме имали.

И тогава

оставени безмълвни,

без никакви спомени – добри или лоши,

Мнемозина ни захранва с огромен бокал,

слънцето избухва като червено яйце,

всичко пламти – огън на сътворението,

спомняме си други животи –

млади и стари.

Нашето пътуване сега започва:

с гладни очи и уши се насочваме

към банкета на музите,

движим се в непозната земя.

В този час

ставаме отново деца,

костният ни мозък се изпълва с музика,

главите ни – със светлина

и сега знаем

какво е Агапе.