Ти, който погребахте моето щастие. И от дете
зачеркна мечтите ми.
Ти ме беляза с кучешките си зъби
и изпълни малкия ми свят с твоя вой.
Затова запали фитила на позора си
и като дъжд ме облей с нещастните си метеорити.
Трупай облаци вместо пожелания
и нека небето избухне в светкавици и гръмотевици.
Мачкай с дясната си ръка градините на семейството ми
и събирай ловко с лявата моите цветя.
Не чакам примирие, не чакам почивка от теб.
Забрани плача за всяка тъга или смърт.
Нека раните ми почиват в мир
и не слушай молитвите ми,
не се страхувай от плача ми
не се страхувай от мен.
Живот, ти ме дари с отчуждение.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.